Развалина която днес прилича на снимачна площадка на филм за призраци всъщност е била просперираща мелница и някога се е намирала в центъра на икономическият живот както на Твърдица така и всички населени места в цялата околност.
Построена е още през 30-те години или както го наричат по тези места"по частно".Било е време когато комунизмът е бил далеч,в Русия и местните богаташи са развивали бизнеса си със пълна сила.Мелницата е станала мълчалив свидетел на най-бурните моменти в българската история.Била е тук,когато Добруджа или по точно Южна Добруджа е била част от Румъния.В онези времена мнозина румънски търговци са идвали тук за да купят,продадат или заменят зърно или брашно.Не ми е известно как през този период собственикът е успял да я запази да не попадне в румънски ръце.Наглостта на румънските окупатори не е знаела граници и частната собственост на българите е било едно от последните неща,които те са зачитали.Дядо Иван Томов,който по това време е бил малко момче е бил бит от румънци затова че е говорил на български .Успяла е да оцелее и по времето на комунизма и е развивала бурна дейност,давайки прехраната на десетки хора.Именно мелницата е причината Твърдица все още да се носи старата,позагубила голяма част от блясъка си,но все още жива слава на "чорбаджийско село".Голяма част от къщите са построени за именно за работниците.Единственото което не е успяла да преживее е 1989 година.Не знам какви са причините довели до изоставянето й,но се надявам някой ден да разбера.
Грандиозната постройка оцеляла през почти целия 20-ти век и видяла българи,румънци и съвети сега е мъртва и подложена на жестоко разграбване.Онова,което времето не е успяло да унищожи сега го правят хората.
Има доста любопитни неща около тази мелница,като например факта че е построена с цимент.Днес това звучи смешно,но не и през 30-те години,когато цимента е бил изключително рядък и скъпоструващ строителен материал,който не всеки е могъл да си позволи.Това е единствената толкова стара сграда в района,за чието изграждане е бил използван цимент
Друг любопитен факт ,за който не бихте могли да знаете ако не сте живели в Твърдица е,че тази мелница е една от малкото(а може би и единствената)сгради на територията на Република България,която е била обстрелвана от Червената армия при нахлуването има в България по време на Втората световна война.За това знам от един от десетината местни жители-дядо Иван,ветеран от Войната,който е свидетел на тези събития.Още по-любопитното е ,че съветските артилеристи не улучват мелница и това я спасява.Кратерът,оставен от снарядите все още съществува макар от тогава да са минали над 60 години.
Ето още едно нещо,което е напълно забравено и само говори за тоа какво е било значението на мелницата.Мелницата в град Каварна всъщност е била дъщерно предприятие на твърдишката,но постепенно се откъсва и започва свой самостоятелен живот и до днес все още работи и продължава да мели брашно...за разлика от създателката си.
Преди няколко години към мелницата проявявала интерес френска фирма с неизвестно за мен име.Французите са искали да я превърнат в хотел,а Твърдица-във ваканционно селище.Но по неизвестни причини наследникът й не се съгласява със сделката и оставя мелницата да тъне в разруха.
Мелницата е подложена на разграбване,което добре личи от снимките.Но интересното е в случая че макар това да са половин вековни греди те все още са здрави и местните ги използват успешно за строителен материал.За солидността на сградата говори и факта,че нито един камък не е помръднал от мястото си и стените са солидни както някога.Старите майстори,които са я изграждали заслужават похвала за уменията си.
Ето нещо наистина любопитно.Мелницата(както и всички къщи в Твърдица,впрочем) е построена изцяло от дялан камък,но той не е издялан от българи,а от хора населявали тези земи преди повече от 13 века-византийците.За изграждането и са използвани камъните от крепостните стени на древната византийска крепост,която някога е приютявала византийския гарнизон ,защитаващ важния път Констанца-Каварна и който е минавал именно през Твърдица,а не както сега-през Шабла.
Построена е още през 30-те години или както го наричат по тези места"по частно".Било е време когато комунизмът е бил далеч,в Русия и местните богаташи са развивали бизнеса си със пълна сила.Мелницата е станала мълчалив свидетел на най-бурните моменти в българската история.Била е тук,когато Добруджа или по точно Южна Добруджа е била част от Румъния.В онези времена мнозина румънски търговци са идвали тук за да купят,продадат или заменят зърно или брашно.Не ми е известно как през този период собственикът е успял да я запази да не попадне в румънски ръце.Наглостта на румънските окупатори не е знаела граници и частната собственост на българите е било едно от последните неща,които те са зачитали.Дядо Иван Томов,който по това време е бил малко момче е бил бит от румънци затова че е говорил на български .Успяла е да оцелее и по времето на комунизма и е развивала бурна дейност,давайки прехраната на десетки хора.Именно мелницата е причината Твърдица все още да се носи старата,позагубила голяма част от блясъка си,но все още жива слава на "чорбаджийско село".Голяма част от къщите са построени за именно за работниците.Единственото което не е успяла да преживее е 1989 година.Не знам какви са причините довели до изоставянето й,но се надявам някой ден да разбера.
Грандиозната постройка оцеляла през почти целия 20-ти век и видяла българи,румънци и съвети сега е мъртва и подложена на жестоко разграбване.Онова,което времето не е успяло да унищожи сега го правят хората.
Има доста любопитни неща около тази мелница,като например факта че е построена с цимент.Днес това звучи смешно,но не и през 30-те години,когато цимента е бил изключително рядък и скъпоструващ строителен материал,който не всеки е могъл да си позволи.Това е единствената толкова стара сграда в района,за чието изграждане е бил използван цимент
Друг любопитен факт ,за който не бихте могли да знаете ако не сте живели в Твърдица е,че тази мелница е една от малкото(а може би и единствената)сгради на територията на Република България,която е била обстрелвана от Червената армия при нахлуването има в България по време на Втората световна война.За това знам от един от десетината местни жители-дядо Иван,ветеран от Войната,който е свидетел на тези събития.Още по-любопитното е ,че съветските артилеристи не улучват мелница и това я спасява.Кратерът,оставен от снарядите все още съществува макар от тогава да са минали над 60 години.
Ето още едно нещо,което е напълно забравено и само говори за тоа какво е било значението на мелницата.Мелницата в град Каварна всъщност е била дъщерно предприятие на твърдишката,но постепенно се откъсва и започва свой самостоятелен живот и до днес все още работи и продължава да мели брашно...за разлика от създателката си.
Преди няколко години към мелницата проявявала интерес френска фирма с неизвестно за мен име.Французите са искали да я превърнат в хотел,а Твърдица-във ваканционно селище.Но по неизвестни причини наследникът й не се съгласява със сделката и оставя мелницата да тъне в разруха.
Мелницата е подложена на разграбване,което добре личи от снимките.Но интересното е в случая че макар това да са половин вековни греди те все още са здрави и местните ги използват успешно за строителен материал.За солидността на сградата говори и факта,че нито един камък не е помръднал от мястото си и стените са солидни както някога.Старите майстори,които са я изграждали заслужават похвала за уменията си.
Ето нещо наистина любопитно.Мелницата(както и всички къщи в Твърдица,впрочем) е построена изцяло от дялан камък,но той не е издялан от българи,а от хора населявали тези земи преди повече от 13 века-византийците.За изграждането и са използвани камъните от крепостните стени на древната византийска крепост,която някога е приютявала византийския гарнизон ,защитаващ важния път Констанца-Каварна и който е минавал именно през Твърдица,а не както сега-през Шабла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар