Долната махала

Това е т.нар. Долна махала или поне така я наричат местните.Защо долната ами много просто-защото се намира по-ниско то горната махала.странна логика,но местните за си такива.Така ги наричат Бог знае от кога.Истината е че долната махала може да се похвали с доста по-многобройно население от Горната.Тук живеят постоянно точно петима души,а няколко къщи се обитават само сезонно и то предимно през лятото,когато тази част от Твърдица се изпълва с живот...доколкото е възможно да се твърди че две-три семейства покриват определението "живот",разбира се.Привлича ги морето и красивата природа и поради това са си купили къщи.Така че лятото е единствената част от годината в която жителите на Твърдица прехвърлят цифрата от 15 души.
Долната махала безспорно е красиво място,сравнително по поддържано от другите части на селото.Тук се намира и единствената асфалтирана отсечка в цялото село-дълга е около 30 метра и свършва до посипана с чакъл алея която носи гордото име булевард "България".Поолющената синя табела с големи бели букви навява тъга на онзи,който я види за пръв път-булевард "България",две думи едновременно комични но и тъжни.Надали десетките хора обитавали Твърдица са предполагали че родното им село някога ще стигне до тук.
Тук пътищата(доколкото може да се говори за пътища,разбира се)могат да се похвалят със завидно състояние.Преди десетилетия са били посипани с едър чакъл и са проходими през почти цялата година.
В тази част на селото живее и местната забележителност,с която някои от жителите на селото се гордеят изключително много.Тук си е купил къща известния кулинар и ресторантьор Ути Бъчваров и прекарва част от летните месеци тук.Вечеринките му със някои от местните жители са направо пословични.
В тази част на селото са разположени и двете пещери или по-скоро пещерни образувания.Тази част от Добруджа не може да се похвали с подобни забележителности така че и тези пещерички(или по-скоро големи дупки в скалата) правят приятно впечатление,стига разбира се да ги намериш.През по-голяма част от годината тесните им входове са скрити от гъста растителност и ако някой не ти покаже къде да ги търсиш никога не би ги намерил.
Разполагам само с няколко снимки на Долната махала ,така че мога да ви покажа само тях,но обещавам при първата удобна възможност да направя още и да Ви покажа някой от най-интересните места в тази част от селото.

Твърдица от небето

Небето над Твърдица

Кладенците

Преди за пръв път да стъпя в Твърдица,признавам си бях виждал само един кладенец и то надлежно запечатан.Истината е че в Добруджа подземните води са дълбоко залягащи,което определя и разходите по извличането на този ресурс.Но в района около град Шабла има десетки и десетки действащи кладенци,една голяма част от тях правени преди повече от век.Не ми е известно по какъв начин строителите им са намирали плиткозалягащите подземни реки,които в Добруджа са рядкост.Днес тези кладенци все още събират вода,но за съжаление поради продължителната им неексплоатация те са се замърсили.Проблем,който се разрешава сравнително бързо, и лесно.Достатъчно е просто да се извлекат падналите на дъното боклуци,да се изпомпи мръсната вода и онази,която ще се събере след това ще е напълно годна за употреба.За съжаление надали ще става за консумация от хора,но това се дължи на антропогенни фактори,а не на самите кладенци.Те са разположени в непосредствена близост със земеделски земи,които се обработват с пестициди и малко или много те проникват в почвата ,а от там-в подземните реки и кладенците.
Броят на твърдишките кладенци е неизвестен поне за мен,но предполагам че са около 10-12,разположени къде ли не,но неизменно в близост до къщи,чиито отдавна изчезнали обитатели са ги използвали.Дълбочината им варира между 30 и 60 метра,като не мога да съм сигурен за цифрите,защото откровено казано не изпитвам никакво желание да слизам да проверявам.Истината е ,че няма как да не потръпнеш от страх ,когато надникнеш през ръба им и видиш как някъде там долу водата проблясва мътно като око на циклоп.
Внимание заслужават безспорните умения на създателите им,които за съжаление не са се запазили до днес и сега просто се използват машини за създаването на кладенци.
Обърнете внимание на факта ,че е използвана суха зидария,т.е камъните не са споявани с цимент,хоросан или друг строителен материал.Те просто са нареждани един върху друг,на дълбочина от 30-50 метра и въпреки времето и движението на земните пластове,нито един не се е помръднал от мястото си. Досега не съм виждал разрушен кладенец,което говори за безспорните умения на отдавна мъртвите майстори.
Друго,което заслужава внимание е неизвестния начин ,по който тези хора са оцелявали на толкова дълбоко под земята.При изкопаването на дълбокия кладенец на дъното му почти не е оставал въздух за дишане.Днес този проблем е решаван от машини,но тогава тази технология е съществувала и надали някой е в състояние как строителите на кладенеца не са се задушавали там долу.
Днес тези кладенци са собственост на община Шабла и тя се разпорежда с тях,както можете да се досетите-не особено рационално.За отдаването им под наем се искат огромни суми,които обричат тези невероятни съоръжение на забрава и те продължават да са замърсени и неизползваеми.

За съжаление мога да ви предоставя снимки само от един кладенец,но обещавам при първа възможност да заснема всички,които успея да открия.

Училището

Това е училището,в което някога са учили десетки деца и то не само от Твърдица.В него са се обучавали синовете и дъщерите на работниците в мелницата,но това е само минало.Днес никой не би си помислил че на това място е имало деца.Не знам кога за последно тук е имало деца,но със сигурност е било преди повече от 2 десетилетия.Образователното министерство,което се води собственик на мястото до сега не е проявило никакъв интерес към сградата и днес тя не е нищо повече от източник на строителен материал за хората от района,т5ънещ в тръни и собствената си разруха.
Един наистина тъжен край за едно училище.
Едно нещо прави впечатление ,когато порутената сграда се види от близо-тухлите от които и изградена.Не само че са модел,който отдавна не се произвежда,но макар че зданието е строено преди повече от половин век и през последните години е изложено на стихиите,но те са в отлично състояние и се използват в малкото строежи,които се правят.Колкото и комично да звучи тухлите са по-здрави от новопроизведените.

Мелницата

Развалина която днес прилича на снимачна площадка на филм за призраци всъщност е била просперираща мелница и някога се е намирала в центъра на икономическият живот както на Твърдица така и всички населени места в цялата околност.
Построена е още през 30-те години или както го наричат по тези места"по частно".Било е време когато комунизмът е бил далеч,в Русия и местните богаташи са развивали бизнеса си със пълна сила.Мелницата е станала мълчалив свидетел на най-бурните моменти в българската история.Била е тук,когато Добруджа или по точно Южна Добруджа е била част от Румъния.В онези времена мнозина румънски търговци са идвали тук за да купят,продадат или заменят зърно или брашно.Не ми е известно как през този период собственикът е успял да я запази да не попадне в румънски ръце.Наглостта на румънските окупатори не е знаела граници и частната собственост на българите е било едно от последните неща,които те са зачитали.Дядо Иван Томов,който по това време е бил малко момче е бил бит от румънци затова че е говорил на български .Успяла е да оцелее и по времето на комунизма и е развивала бурна дейност,давайки прехраната на десетки хора.Именно мелницата е причината Твърдица все още да се носи старата,позагубила голяма част от блясъка си,но все още жива слава на "чорбаджийско село".Голяма част от къщите са построени за именно за работниците.Единственото което не е успяла да преживее е 1989 година.Не знам какви са причините довели до изоставянето й,но се надявам някой ден да разбера.
Грандиозната постройка оцеляла през почти целия 20-ти век и видяла българи,румънци и съвети сега е мъртва и подложена на жестоко разграбване.Онова,което времето не е успяло да унищожи сега го правят хората.
Има доста любопитни неща около тази мелница,като например факта че е построена с цимент.Днес това звучи смешно,но не и през 30-те години,когато цимента е бил изключително рядък и скъпоструващ строителен материал,който не всеки е могъл да си позволи.Това е единствената толкова стара сграда в района,за чието изграждане е бил използван цимент
Друг любопитен факт ,за който не бихте могли да знаете ако не сте живели в Твърдица е,че тази мелница е една от малкото(а може би и единствената)сгради на територията на Република България,която е била обстрелвана от Червената армия при нахлуването има в България по време на Втората световна война.За това знам от един от десетината местни жители-дядо Иван,ветеран от Войната,който е свидетел на тези събития.Още по-любопитното е ,че съветските артилеристи не улучват мелница и това я спасява.Кратерът,оставен от снарядите все още съществува макар от тогава да са минали над 60 години.
Ето още едно нещо,което е напълно забравено и само говори за тоа какво е било значението на мелницата.Мелницата в град Каварна всъщност е била дъщерно предприятие на твърдишката,но постепенно се откъсва и започва свой самостоятелен живот и до днес все още работи и продължава да мели брашно...за разлика от създателката си.
Преди няколко години към мелницата проявявала интерес френска фирма с неизвестно за мен име.Французите са искали да я превърнат в хотел,а Твърдица-във ваканционно селище.Но по неизвестни причини наследникът й не се съгласява със сделката и оставя мелницата да тъне в разруха.
Мелницата е подложена на разграбване,което добре личи от снимките.Но интересното е в случая че макар това да са половин вековни греди те все още са здрави и местните ги използват успешно за строителен материал.За солидността на сградата говори и факта,че нито един камък не е помръднал от мястото си и стените са солидни както някога.Старите майстори,които са я изграждали заслужават похвала за уменията си.
Ето нещо наистина любопитно.Мелницата(както и всички къщи в Твърдица,впрочем) е построена изцяло от дялан камък,но той не е издялан от българи,а от хора населявали тези земи преди повече от 13 века-византийците.За изграждането и са използвани камъните от крепостните стени на древната византийска крепост,която някога е приютявала византийския гарнизон ,защитаващ важния път Констанца-Каварна и който е минавал именно през Твърдица,а не както сега-през Шабла.

Твърдица-малко късче от изгубения Рай

Ако не знаеш какво търсиш не би могъл да го намериш,това е село Твърдица.Разположено само на трийсетина километра от град Шабла , на десетина от българо-румънската граница в Дуранкулак и встрани от по-важните пътни артерий Твърдица е на практика незабележимо местенци и мнозина са минавали покрай него без дори да го забележат.
През зимата е скрито от преспите,а през лятото от зеленината,която бавно,но успешно го превземе ден след ден,година след година,неумолимо и безпощадно и само през есента и пролетта човек може да се наслади на тъжната красота на това място.
Това е моят дом и искам да ви разкажа за него,защото съм прекарал там най-хубавите моменти от живота си и смятам че е редно да ги споделя с Вас.