Кладенците

Преди за пръв път да стъпя в Твърдица,признавам си бях виждал само един кладенец и то надлежно запечатан.Истината е че в Добруджа подземните води са дълбоко залягащи,което определя и разходите по извличането на този ресурс.Но в района около град Шабла има десетки и десетки действащи кладенци,една голяма част от тях правени преди повече от век.Не ми е известно по какъв начин строителите им са намирали плиткозалягащите подземни реки,които в Добруджа са рядкост.Днес тези кладенци все още събират вода,но за съжаление поради продължителната им неексплоатация те са се замърсили.Проблем,който се разрешава сравнително бързо, и лесно.Достатъчно е просто да се извлекат падналите на дъното боклуци,да се изпомпи мръсната вода и онази,която ще се събере след това ще е напълно годна за употреба.За съжаление надали ще става за консумация от хора,но това се дължи на антропогенни фактори,а не на самите кладенци.Те са разположени в непосредствена близост със земеделски земи,които се обработват с пестициди и малко или много те проникват в почвата ,а от там-в подземните реки и кладенците.
Броят на твърдишките кладенци е неизвестен поне за мен,но предполагам че са около 10-12,разположени къде ли не,но неизменно в близост до къщи,чиито отдавна изчезнали обитатели са ги използвали.Дълбочината им варира между 30 и 60 метра,като не мога да съм сигурен за цифрите,защото откровено казано не изпитвам никакво желание да слизам да проверявам.Истината е ,че няма как да не потръпнеш от страх ,когато надникнеш през ръба им и видиш как някъде там долу водата проблясва мътно като око на циклоп.
Внимание заслужават безспорните умения на създателите им,които за съжаление не са се запазили до днес и сега просто се използват машини за създаването на кладенци.
Обърнете внимание на факта ,че е използвана суха зидария,т.е камъните не са споявани с цимент,хоросан или друг строителен материал.Те просто са нареждани един върху друг,на дълбочина от 30-50 метра и въпреки времето и движението на земните пластове,нито един не се е помръднал от мястото си. Досега не съм виждал разрушен кладенец,което говори за безспорните умения на отдавна мъртвите майстори.
Друго,което заслужава внимание е неизвестния начин ,по който тези хора са оцелявали на толкова дълбоко под земята.При изкопаването на дълбокия кладенец на дъното му почти не е оставал въздух за дишане.Днес този проблем е решаван от машини,но тогава тази технология е съществувала и надали някой е в състояние как строителите на кладенеца не са се задушавали там долу.
Днес тези кладенци са собственост на община Шабла и тя се разпорежда с тях,както можете да се досетите-не особено рационално.За отдаването им под наем се искат огромни суми,които обричат тези невероятни съоръжение на забрава и те продължават да са замърсени и неизползваеми.

За съжаление мога да ви предоставя снимки само от един кладенец,но обещавам при първа възможност да заснема всички,които успея да открия.